Постинг
11.10.2011 23:45 -
Ще те чакам върху нощната ти лампа
Съсипан от сутрешната ни раздяла и обсебен от спомени за убитата ми любов, пресичам на червено. Не забелязвам ситроена, който ме блъска в гърба и ме влачи десетина метра, преди да ме захвърли под спрялата линейка. Оттам светкавично изскача лекарят и се опитва да ме спаси, но аз съм мъртъв.
Вече съм лек, прозрачен и ефирен. Грозното ми тяло го няма, чувствам се божествено без него и първи път съм щастлив, че хемороидите не ме болят. Наблюдавам отгоре как лекарят ми прави изкуствено дишане, зяпачите коментират смъртта ми, а едно грозно куче, усетило ме с кучешкия си нюх, се разлайва по мене. Изплезвам му се отгоре и то избягва ужасено.
Зная, че трябва веднага да потеглям към Другия свят. В някоя от астралните сфери ще намеря отреденото за мен място, ще се срещна с починалите си близки, те ще ме въведат в обстановката и малко по малко ще свикна с новия си живот. Само че не мога да премина Отвъд, без да те видя.
Все ми е едно, че тая сутрин, признала си директно, че имаш друг, ме изхвърли от живота си. Обичам те. Ако бях останал жив, щях да продължа да те обичам, ще те обичам и сега, когато съм мъртъв.
Безплътното ми тяло се понася към дома ти. Колко пъти съм сънувал, че летя и ето че сънят е вече реалност! Чувствам се като самолет - пикирам нагоре и надолу, ускорявам и забавям полета си, разсичам въздуха...и бързам да те видя. Няма да се сбогуваме както трябва, но ми е напълно достатъчно, че ще те видя.
О, няма те в стаята ти. Би трябвало да си вече тук след работа. Вероятно си с оня, за когото ми спомена сутринта. Нищо, ще остана да те почакам.
Подпирам се на абажура, поемам си дълбоко въздух /не, само така ми се струва, аз съм дух!/ и изведнъж усещам колко съм уморен. Явно ще ми трябва време, за да свикна с новата си същност. Усещам остра нужда от енергия. Топлината от абажура е много силна, изпотявам се/не, само така ми се струва, аз съм дух!/ и разбирам, че трябва да се преместя. Да, най-добре е върху нощната ти лампа, тя е идеална за целта.
Откъсвам се от прекалено горещия абажур и политам надолу. Ето, ще седна върху нощната ти лампа и ще те чакам. Няма да си тръгна, преди да съм те видял за последен път. Вечността няма да е същата, ако не те видя. За какво ми е тая вечност, ако не съм те видял?
Ще те чакам върху нощната ти лампа. Все някога ще дойдеш...
Вече съм лек, прозрачен и ефирен. Грозното ми тяло го няма, чувствам се божествено без него и първи път съм щастлив, че хемороидите не ме болят. Наблюдавам отгоре как лекарят ми прави изкуствено дишане, зяпачите коментират смъртта ми, а едно грозно куче, усетило ме с кучешкия си нюх, се разлайва по мене. Изплезвам му се отгоре и то избягва ужасено.
Зная, че трябва веднага да потеглям към Другия свят. В някоя от астралните сфери ще намеря отреденото за мен място, ще се срещна с починалите си близки, те ще ме въведат в обстановката и малко по малко ще свикна с новия си живот. Само че не мога да премина Отвъд, без да те видя.
Все ми е едно, че тая сутрин, признала си директно, че имаш друг, ме изхвърли от живота си. Обичам те. Ако бях останал жив, щях да продължа да те обичам, ще те обичам и сега, когато съм мъртъв.
Безплътното ми тяло се понася към дома ти. Колко пъти съм сънувал, че летя и ето че сънят е вече реалност! Чувствам се като самолет - пикирам нагоре и надолу, ускорявам и забавям полета си, разсичам въздуха...и бързам да те видя. Няма да се сбогуваме както трябва, но ми е напълно достатъчно, че ще те видя.
О, няма те в стаята ти. Би трябвало да си вече тук след работа. Вероятно си с оня, за когото ми спомена сутринта. Нищо, ще остана да те почакам.
Подпирам се на абажура, поемам си дълбоко въздух /не, само така ми се струва, аз съм дух!/ и изведнъж усещам колко съм уморен. Явно ще ми трябва време, за да свикна с новата си същност. Усещам остра нужда от енергия. Топлината от абажура е много силна, изпотявам се/не, само така ми се струва, аз съм дух!/ и разбирам, че трябва да се преместя. Да, най-добре е върху нощната ти лампа, тя е идеална за целта.
Откъсвам се от прекалено горещия абажур и политам надолу. Ето, ще седна върху нощната ти лампа и ще те чакам. Няма да си тръгна, преди да съм те видял за последен път. Вечността няма да е същата, ако не те видя. За какво ми е тая вечност, ако не съм те видял?
Ще те чакам върху нощната ти лампа. Все някога ще дойдеш...
И пропито с истинска и всеотдайна любов : "...Няма да си тръгна, преди да съм те видял за последен път. Вечността няма да е същата, ако не те видя..."
цитирай
2.
анонимен -
Как едно невнимание и разсеяност ...
12.10.2011 00:01
12.10.2011 00:01
Как едно невнимание и разсеяност може да се отрази фатално на бъдещето на един човек... Кокото и да обича половинката си, ще му е трудно да си я върне от света на мъртвите!
цитирайОригинален и въздействащ.
цитирайfriendly1 написа:
И пропито с истинска и всеотдайна любов : "...Няма да си тръгна, преди да съм те видял за последен път. Вечността няма да е същата, ако не те видя..."
анонимен написа:
Как едно невнимание и разсеяност може да се отрази фатално на бъдещето на един човек... Кокото и да обича половинката си, ще му е трудно да си я върне от света на мъртвите!
provocation написа:
Оригинален и въздействащ.
7.
анонимен -
Уффф, в първия момент прочетох &...
12.10.2011 17:47
12.10.2011 17:47
Уффф,в първия момент прочетох "Ще те чукам върху нощната ти лампа" и си помислих "Край, някой друг е избрал оригинално място и затова ще опъне тая вечер Микино вместо мен".
цитирайТук текст няма.
Чу
цитирайЧу
Що не се преместиш на кревата. Хем ще си на меко, хем ще и топлиш постелята, па може и да дочакаш нещо...
Още ли кесиш на нощната ламба?
цитирайОще ли кесиш на нощната ламба?
ok3223 написа:
Що не се преместиш на кревата. Хем ще си на меко, хем ще и топлиш постелята, па може и да дочакаш нещо...
Още ли кесиш на нощната ламба?
Още ли кесиш на нощната ламба?
11.
karakondjulyt -
Тук има текст, и то превъзходен, за разлика от други, дето си мислят, че пишат проза,
12.10.2011 21:11
12.10.2011 21:11
4udovi6teto написа:
Тук текст няма.
Чу
Чу
но няма коментар, а проява на тотално неразбиране и на прозата, както и на поезията.
усещането за невъзможност :))
Има текст.
цитирайИма текст.
